Студентската листа спечели парламентарните избори в Сърбия, което поражда опасения, че страната може да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия. Бившият президент Александър Вучич призна поражението си и прогнозира налагане на санкции до март или април. Тази промяна поставя под въпрос бъдещето на десетките хиляди руснаци, преместили се в Сърбия през последните години, като около 2000 са се натурализирали от началото на 2022 г., а над 300 са получили сръбски паспорти по ускорена процедура. Европейската комисия изразява безпокойство от тази ситуация, считайки я за риск за сигурността, особено предвид възможността сред натурализираните да има лица, подлежащи на санкции. Брюксел настоява Сърбия да демонстрира ясно геополитическата си ориентация към ЕС, включително чрез съгласуване на действията си с ограничителните мерки срещу Русия. Въпреки това, Сърбия продължава да поддържа тесни връзки с Москва и да предоставя хуманитарна помощ на Украйна, като същевременно доставя боеприпаси за украинската армия през посредници. Политическата промяна в Сърбия не гарантира автоматично промяна във външнополитическия курс, тъй като в студентската листа има различни възгледи за Русия, Косово и отношенията с Европа. Руски политолог посочва, че Русия използва информационни операции и дезинформация в България, подобно на кампании в Молдова и Армения, като една от ключовите фигури зад това е Сергей Кириенко.
Нашата оценка е, че Сърбия е на прага на значителна промяна във външната си политика. Признаването на поражението от бившия президент и прогнозите за санкции срещу Русия показват възможно пренасочване към по-тясно сътрудничество с Европейския съюз. Въпреки това, вътрешните разделения в управляващата коалиция и продължаващите връзки със Москва предполагат, че този процес няма да бъде нито бърз, нито безпроблемен.
Прочетете оригиналното отразяване
💬 Коментари
📜 Правила за коментари