Народното събрание одобри на първо четене законопроект, предложен от "Възраждане", който цели създаването на правна рамка за държавна езикова политика. Законопроектът получи подкрепата на 153 народни представители, като ДПС не участва в гласуването. Подкрепата дойде от депутати от "Прогресивна България", ГЕРБ-СДС, "Възраждане", "Продължаваме промяната" и "Демократична България". Основната цел на законопроекта е въвеждането на общи правила и задължения за употребата на българския книжовен език в публичната сфера, включително в образованието, администрацията, медиите и електронната комуникация. Вносителите от "Възраждане" посочват, че в момента над 100 закона съдържат отделни разпоредби за задължителната употреба на български език, но липсва координация и механизъм за отговорност при неизпълнение. Предвижда се затвърждаване на задължителната употреба на кирилицата в държавната и общинската администрация, както и създаването на условия за употребата на български шрифтове на кирилица в цифровата среда. Ще бъде създаден и Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет, който ще координира политиката на институциите и ще подпомага опазването и развитието на езика. Вносителите уточняват, че законопроектът не засяга личната и неофициалната употреба на езика. Срокът за предложения между първо и второ четене е удължен до максималните три седмици, за да могат текстовете да бъдат прецизирани.
Нашата интерпретация е, че този законопроект представлява опит за консолидиране на разпръснатите разпоредби относно българския език в правна рамка. Подкрепата от широка гама политически сили, включително от партии от различни идеологически спектри, предполага, че въпросът за езиковата политика е обединяващ за парламента. Въпреки че законопроектът не засяга неофициалната употреба на езика, създаването на консултативен съвет и въвеждането на правила в публичната сфера показват стремеж към по-активна държавна намеса в езиковите процеси.
Прочетете оригиналното отразяване
💬 Коментари
📜 Правила за коментари