Служители на Националната библиотека изпратиха писмо до президента Румен Радев, вицепрезидента и директора на БТА Кирил Валчев, както и до Националното събрание, изразявайки недоволство от планираното увеличение на държавната субсидия за 2027 г. Синдикат КОНСБ в библиотеката твърди, че увеличението е минимално, само 3,9% спрямо 2026 г., което възлиза на 20 127 евро годишно или 1 667 евро на месец за една субсидирана единица. Те се оплакват от ниските заплати и липсата на значително увеличение на възнагражденията миналата година и иронично предлагат неполученият 1% увеличение да бъде дарен за запълване на дупката на булвара Цариградско шосе. Читалищата също алармират за символичното увеличение на субсидията, което според тях няма дори да покрие заплатата на секретаря на читалището. Заглавието на писмото „Нека опазим кирилицата заедно“ е транслитерирано на латиница в съответствие със законопроекта за българския език, което предизвика недоволство сред филолозите. Служителите на библиотеката подчертават, че опазват кирилската, латинската и арабската азбука, но не са просто пазачи, тъй като извършват реставрация, дигитализация, изследвания и преподаване. Заместник-министър Зорница Грекова заяви, че е предложено допълнително увеличение на субсидията, ако има възможност, но за следващата година са определени конкретни бюджетни рамки.
Какво още е неизвестно
• Каква ще бъде крайната сума на държавната субсидия за Националната библиотека и читалищата след евентуално допълнително увеличение.
• Какви са конкретните причини за минималното увеличение на субсидията, освен споменатите бюджетни рамки.
Възприемаме сигнала от Националната библиотека като индикатор за по-широк проблем с финансирането на културното наследство. Най-вероятно планираното увеличение от 3,9% е недостатъчно за покриване на нарастващите разходи, особено предвид инфлацията и необходимостта от дигитализация и реставрация. Ако правителството не реагира на призивите за допълнително финансиране, е малко вероятно да се постигнат значими подобрения в състоянието на фондовете и заплатите на служителите. Решаващ фактор ще бъдат политическата воля и възможността за преразпределяне на бюджетни средства. По-широк аспект е символичното значение на опазването на кирилицата, особено във връзка с дебатите около законопроекта за българския език. Акцентът върху работата по кирилската, латинската и арабската азбука от страна на служителите на библиотеката показва сложността на задачата по опазване на писменото наследство. Това би могло да доведе до по-широк дискурс за националната идентичност и ролята на културните институции. Вътрешната ситуация в читалищата, които също изразиха недоволство, вероятно е сходна с тази в библиотеката: ограничени ресурси и ниски заплати. Това може да доведе до намаляване на дейностите и затваряне на читалища, особено в по-малките населени места, което би имало негативни последици за местните общности.
Прочетете оригиналното отразяване
💬 Коментари
📜 Правила за коментари