Всеки шести българин страда от психично разстройство, грижата за психичното здраве се увеличава

Около 16,4% от населението на България, или приблизително един на всеки шести човек, живее с психично разстройство, показват данни на Министерството на здравеопазването, публикувани по повод Световния ден на психичното здраве, 10 октомври. Психичните разстройства са втората водеща причина за години живот с увреждане в страната. Наблюдава се нарастваща нормализация на грижата за психичното здраве в българското общество, като психотерапевтът Милена Манова отбелязва, че тази грижа не бива да е моментна. Световната здравна организация (СЗО) провежда кампания под мотото „Гласът на личния опит: истински гласове, реална промяна“, като набляга на важността на включването на хора с личен опит в разработването на политики и предоставянето на услуги. Кампанията се фокусира върху деинституционализацията и преминаването към услуги, ориентирани към човека, но само 9% от държавите по света са завършили напълно този процес. Над половината (53%) са в начален етап, а почти половината (49%) от приемите в психиатрични болници са принудителни, като 23% от болничните престои продължават повече от година. Проучване на СЗО показва, че 37% от държавите включват хора с личен опит в обучението на здравни работници от първичната помощ, 45% съобщават за сътрудничество с тях при планирането на услуги, а 59% посочват, че законодателството в областта на психичното здраве е разработено след консултации с хора с личен опит.

Контекст

• Около 16,4% от населението на България живее с психично разстройство, според данни на Министерството на здравеопазването [Fact Refinery, 2024-10-10].
• Психичните разстройства са втората водеща причина за години живот с увреждане в страната [Fact Refinery, 2024-10-10].
• Световната здравна организация (СЗО) провежда кампания, фокусирана върху деинституционализацията и услугите, ориентирани към човека [Fact Refinery, 2024-10-10].
• Деинституционализацията е процес, при който грижите за психичното здраве се преместват от големи институции към общностни услуги [background knowledge].
• Принудителните приеми в психиатрични болници съставляват почти половината от всички приеми, а 23% от болничните престои продължават повече от година [Fact Refinery, 2024-10-10].

Нашият прочит

Нашата интерпретация е, че въпреки нарастващата нормализация на грижата за психичното здраве в България, системата все още е силно зависима от институционален подход, с висок процент на принудителни хоспитализации и дълги престои. СЗО се опитва да насърчи по-хуманен и ориентиран към пациента подход, но прогресът в тази посока е бавен, като само малък процент от държавите са завършили пълна деинституционализация. Включването на личния опит на хората с психични разстройства в разработването на политики и услуги е ключово, но все още не е универсално приложено.

Какво да следим

• Процентът на държавите, завършили пълна деинституционализация, в бъдещи доклади на СЗО [СЗО уебсайт].
• Промяната в процента на принудителните приеми в психиатрични болници, според данните на Министерството на здравеопазването [Министерство на здравеопазването, годишни доклади].
• Дали ще се увеличи броят на държавите, включващи хора с личен опит в обучението на здравни работници и планирането на услуги, според бъдещи проучвания на СЗО [СЗО уебсайт].

Беше ли полезно? 👍 0 👎 0

---

Прочетете оригиналното отразяване