Около 16,4% от населението на България, или приблизително един на всеки шести човек, живее с психично разстройство, показват данни на Министерството на здравеопазването, публикувани по повод Световния ден на психичното здраве, 10 октомври. Психичните разстройства са втората водеща причина за години живот с увреждане в страната. Наблюдава се нарастваща нормализация на грижата за психичното здраве в българското общество, като психотерапевтът Милена Манова отбелязва, че тази грижа не бива да е моментна. Световната здравна организация (СЗО) провежда кампания под мотото „Гласът на личния опит: истински гласове, реална промяна“, като набляга на важността на включването на хора с личен опит в разработването на политики и предоставянето на услуги. Кампанията се фокусира върху деинституционализацията и преминаването към услуги, ориентирани към човека, но само 9% от държавите по света са завършили напълно този процес. Над половината (53%) са в начален етап, а почти половината (49%) от приемите в психиатрични болници са принудителни, като 23% от болничните престои продължават повече от година. Проучване на СЗО показва, че 37% от държавите включват хора с личен опит в обучението на здравни работници от първичната помощ, 45% съобщават за сътрудничество с тях при планирането на услуги, а 59% посочват, че законодателството в областта на психичното здраве е разработено след консултации с хора с личен опит.
Нашата интерпретация е, че въпреки нарастващата нормализация на грижата за психичното здраве в България, системата все още е силно зависима от институционален подход, с висок процент на принудителни хоспитализации и дълги престои. СЗО се опитва да насърчи по-хуманен и ориентиран към пациента подход, но прогресът в тази посока е бавен, като само малък процент от държавите са завършили пълна деинституционализация. Включването на личния опит на хората с психични разстройства в разработването на политики и услуги е ключово, но все още не е универсално приложено.
Прочетете оригиналното отразяване
💬 Коментари
📜 Правила за коментари