Бюджетният дефицит на България достига 4% към края на октомври

Бюджетният дефицит на България към края на октомври е достигнал 4% от прогнозния БВП, или 5.2 млрд. евро. Това показват предварителни данни на Министерството на финансите, отбелязвайки увеличение с 1.2 процентни пункта спрямо септември, когато дефицитът е бил 2.8%. За десетте месеца на годината, приходите са в размер на 37.5 млрд. евро, с 9.9% повече спрямо същия период на миналата година, докато разходите са достигнали 42.7 млрд. евро.

Увеличението на дефицита се дължи основно на увеличените капиталови разходи и трансфери, както и на плащанията за военно оборудване и проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост. Министерството на финансите обяснява, че по-голямата част от инвестициите са направени през октомври, след забавяне през първите месеци на годината. Наблюдава се и нарастване на разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително пенсии и заплати.

Според данните, планираният дефицит за цялата година е 5.7%, или 7.2 млрд. евро. Има риск превишението на разходите над приходите да надмине тази стойност, което би могло да доведе до процедура за свръхдефицит от страна на Европейската комисия. Кабинетът "Радев" оправдава свръхдефицита с ускорени инвестиции, но опасенията остават високи, особено предвид традиционно големите разходи в края на годината.

Въпреки увеличените приходи, разходите са надминали приходите, което е довело до нарастване на бюджетния дефицит. Планираните инвестиции са били забавени до октомври, когато е отчетено значително ускоряване на капиталовите разходи и трансфери, надхвърлящи 1.1 млрд. евро.

Къде се разминават

• Sega.bg акцентира върху политическия контекст на публикуването на данните, непосредствено след президентските избори, намеквайки за опит за прикриване на негативната информация.
• Dnevnik.bg представя информацията по-фактически, без да набляга на политическите аспекти.
• Sega.bg изразява опасения, че дефицитът може да надмине планираните 5.7%, докато Dnevnik.bg просто посочва планираната стойност.

Какво още не е известно

• Какъв ще бъде окончателният размер на дефицита в края на годината.
• Какви конкретни мерки ще бъдат предприети за овладяване на бюджетния дефицит.

Контекст

• България е член на Европейския съюз, което налага определени фискални правила и процедури за бюджетния дефицит [background knowledge].
• Националният план за възстановяване и устойчивост е инструмент на ЕС за подпомагане на икономическото възстановяване след пандемията от COVID-19, включващ финансиране на проекти в държавите-членки [background knowledge].
• През септември бюджетният дефицит на България е бил 2.8% [Fact Refinery, 2023-11-22].
• Приходите на страната за първите десет месеца на годината са в размер на 37.5 млрд. евро, което е с 9.9% повече спрямо същия период на миналата година [Fact Refinery, 2023-11-22].

Нашият прочит

Нашата оценка е, че нарастващият бюджетен дефицит, достигащ 4% към октомври, представлява значителен риск за финансовата стабилност на страната. Увеличението на разходите, особено в капиталовите инвестиции и военните разходи, надхвърля ръста на приходите, което поставя под въпрос постигането на планирания дефицит от 5.7%. Разминаването в интерпретациите на медиите, акцентиращи върху политическия контекст или чисто фактологичните данни, подчертава потенциалната чувствителност на темата.

Какво да следим

• Окончателният размер на бюджетния дефицит в края на годината, който ще бъде публикуван от Министерството на финансите [Министерство на финансите, след края на годината].
• Официална позиция на Европейската комисия относно възможността за започване на процедура за свръхдефицит, ако разходите надхвърлят планираните 5.7% [Европейска комисия, след оценка на данните].
• Представените от правителството конкретни мерки за овладяване на бюджетния дефицит и техният ефект върху публичните разходи [Министерство на финансите, след представяне на мерките].

Беше ли полезно? 👍 0 👎 0

---

Прочетете оригиналното отразяване