Президентът на Европейския съвет Антонио Кошта предложи съкращения в размер на 204 милиарда евро в дългосрочния бюджет на Европейския съюз за периода 2028-2034 г., намалявайки го до малко над 1,78 трилиона евро. Това представлява 10% спад в сравнение с първоначалното предложение на Европейската комисия от 1,984 трилиона евро. Кошта също така предложи въвеждането на нов данък върху големите компании от цифровия сектор и изследване на възможността за облагане на криптоактиви, за да се постигне компромис между държавите членки. Предложението включва значително увеличение на финансирането за конкурентоспособност (120%), отбрана (232%) и управление на миграцията и граничен контрол (удвоено). Средствата за отбрана ще се увеличат от 26 милиарда на 91 милиарда евро. Финансирането за Общата селскостопанска политика (ОСП) ще бъде намалено с 5%, от 1,062 трилиона на 1,008 трилиона евро, но тя ще остане най-голямата област в бюджета. Водещата изследователска програма Хоризонт Европа ще получи с 57% повече средства, а финансирането за Еразмус ще се увеличи с 25%. 35% от разходите по програмите трябва да бъдат насочени към климата и околната среда. България, която граничи с Русия, Беларус и Украйна, както и се намира на Черно море, ще бъде подкрепена чрез Многогодишната финансова рамка (МФР).
Наш анализ
Най-вероятно предложението на Антонио Кошта ще бъде прието със значителни компромиси. 10% намаление на бюджета спрямо първоначалните планове на Европейската комисия, съчетано със стремежа към нови източници на приходи от цифровия сектор и криптоактивите, показва опит за балансиране на интересите на държавите членки. Ако държавите членки не постигнат споразумение за новите данъци, е по-малко вероятно да бъдат приети значителни съкращения в други области, особено в земеделието. Увеличението от 232% във финансирането на отбраната е ясен сигнал за промяна в приоритетите на ЕС, вероятно частично повлияно от конфликта в Украйна и необходимостта от укрепване на граничната сигурност. Това може да доведе до преразпределение на средствата от други сектори, въпреки запазването на ОСП като най-голямата област в бюджета. България, със своето географско положение, вероятно ще се възползва от увеличеното финансиране за управление на миграцията и граничен контрол. Въвеждането на нов данък върху големите технологични компании и криптоактивите може да срещне съпротива от засегнатите компании и страни, които се опасяват от загуба на конкурентоспособност. Вътрешните дебати във всяка от тези компании, както и в страните, които ги подкрепят, ще бъдат ключови за определянето на крайния резултат.
Прочетете оригиналното отразяване
💬 Коментари
📜 Правила за коментари