Десет бивши министри на образованието излязоха с критика към предложението на президента Румен Радев за въвеждане на единен учебник по български език и литература, история и цивилизации и география и икономика. Критиците, включително Георги Фотев, Марко Тодоров, Веселин Методиев, Йорданка Фандъкова, Сергей Игнатов, Румяна Коларова, Тодор Танев, Меглена Кунева, Николай Денков и Красимир Вълчев, се присъединиха към позицията на Асоциация „Българска книга“, която настоява учителите и училищата да имат право да избират учебниците. Асоциацията твърди, че наличието на избор стимулира конкуренцията за качество, докато единният учебник концентрира значителен публичен ресурс и създава риск от корупция.
В момента около 30 милиона евро годишно се разпределят между различните издателства и одобрени учебници чрез заявките на учителите и училищата. При въвеждане на единен учебник, значителна част от този ресурс ще бъде концентрирана в едно решение. Асоциацията поставя въпроса как ще бъде гарантирано, че ще бъде избран най-добрият учебник, а не политически най-удобният, предвид факта, че експертните комисии, които оценяват учебното съдържание, се назначават от Министерството на образованието и управляващото мнозинство. Подчертава се, че монополният модел увеличава риска от грешки в съдържанието и липсата на алтернативни ресурси, както и възможността за политическа пропаганда и партийна идеология.
Над 200 учени и общественици също се обявиха против идеята за единни учебници. Те посочват, че в повечето европейски страни съществува образователен плурализъм и учителите имат свободата да избират между одобрени учебници от различни издателства. Примерите включват Франция, Испания, Италия и Полша. Асоциацията изчислява, че създаването и въвеждането на единни учебници би отнело минимум 3.5 до 5 години, тъй като ще е необходимо разработването на 54 нови учебника, по 12 общообразователни и 2 профилирани за всеки от трите предмета.
Нашата оценка е, че предложението за единен учебник предизвиква значителна съпротива от страна на бивши образователни министри, академичната общност и издателския бранш. Очевидно е, че основният аргумент срещу него е опасението от концентрация на ресурси, потенциална корупция и ограничаване на академичната свобода и плурализъм. Различията в отразяването на медиите показват, че фокусът е различен, едни подчертават политическия аспект, а други се задълбочават в икономическите и експертни аргументи.
Прочетете оригиналното отразяване
💬 Коментари
📜 Правила за коментари