Водните капки, плъзгащи се по повърхности, могат да се електрически зареждат и да ускорят корозията, дори и върху защитени материали, според изследване, ръководено от Чжунгуен Ни. Ефектът, наблюдаван върху мед, покрита с тефлон, може да има значителни икономически последици.
Изследователи от Института Макс Планк за полимерни изследвания в Майнц, Германия, откриха, че водните капки придобиват електрически заряд, докато се плъзгат по повърхности като листа и полистиролово стъкло. Когато тези заредени капки попаднат върху метали, те могат да проникнат в защитните покрития и да причинят корозия. Първоначалните експерименти не показаха повреди след няколкостотин капки, но разширените тестове разкриха повреди след хиляди капки, ударили мед, покрита с тефлон. Екипът установи, че пробите, ударени с плъзгащи се капки, показват повреди под микроскоп, докато тези, ударени с директни капки, не показват.
Чжунгуен Ни, физик от Института Макс Планк за полимерни изследвания, обясни случайното откритие: „Един ден просто оставих експеримента [да продължи] да работи. Забравих; [отидох] да пия кафе или нещо подобно.“ При завръщането си той забеляза признаци на повреда, което го подтикна към по-нататъшно разследване.
Проучването, публикувано на 26 август в *Nature*, предполага, че това явление може да бъде широко разпространено, тъй като водата може също да се зарежда в облаци, гръмотевични бури и водопади. Корозията струва на автомобилната индустрия в САЩ над 30 милиарда долара годишно (към 1999 г.) и има глобално икономическо въздействие в трилиони. Щефан Вебер, физик от Университета в Щутгарт, Германия, който не е участвал в проучването, смята, че тази работа може да доведе до разработването на подобрени антикорозионни покрития. Той отбеляза, че по-ранни изследвания вече са показали, че водните капки се зареждат чрез плъзгане, но идентифицирането на това като източник на корозия е значителен напредък.“
Прочетете оригиналното отразяване
💬 Коментари
📜 Правила за коментари