Учени извлекли и секвенирали ДНК на вируса по шарка от средновековни ръкописи, предоставяйки 3500-годишна история на заболяването. Изследването, ръководено от Луи Л’Оте, докторант в Университетския колеж в Дъблин, използва пергамент, направен от овча кожа, за да проследи еволюцията на вируса и неговото въздействие върху евразийските стада.
Шарката по овцете, заразна и често фатална за овцете, е била до голяма степен изкоренена в голяма част от Европа до 20-ти век, въпреки че регионални огнища все още се случват, като например в Гърция миналата година. Най-ранните писмени доказателства за шарка по овцете датират от първи век от н.е., като римски разкази описват кожни лезии при овцете. През Средновековието огнищата често са били документирани в земеделски текстове и счетоводни записи от Франция, Испания и Англия, наричани „пъпки“ или „variola“.
Въпреки че огнищата намаляват през 17-ти век във Франция, те се възобновяват през 18-ти и 19-ти век, често причинявайки висока смъртност. Великобритания не преживява възобновяване до 1847 г. Преди това проучване, генетичната история на вируса по шарка остава до голяма степен неизвестна. Изследователите се обърнаха към анализа на ДНК в средновековните ръкописи, тъй като пергаментът обикновено е направен от овча кожа.
„Записването на древна ДНК на патогени напълно промени нашето разбиране за инфекциозните заболявания в миналото и тук показваме, че пергаментът също може да запази ДНК на животински патогени. Възможно е архивите и библиотеките по света също да съдържат генетичните следи от огнища на заболявания при животни в миналото“, каза Л’Оте. „Тези геноми ни помагат да разберем как тези патогени са еволюирали и как са повлияли на миналите общества – като вируса по шарка, който, както показваме, засяга евразийските стада от овце от поне три хиляди и петстотин години.“ Резултатите са публикувани в списанието *Science Advances*.
Прочетете оригиналното отразяване
💬 Коментари
📜 Правила за коментари