Физици от Оксфордския университет, работещи с данни от Големия адронен колайдер на ЦЕРН, откриха силни доказателства, че квантовото заплитане продължава да съществува дори при тежки, краткотрайни Z бозони. Това подкрепя валидността на квантовата механика при екстремни условия.
Изследователският екип откри заплитане в двойки Z бозони, създадени от разпадането на Хигс бозони в LHC. Големият адронен колайдер ускорява протоните до 99,99% от скоростта на светлината, сблъсквайки ги при енергии, достигащи тринадесет трилиона електронволта, за да се произведат Хигс бозони. Тези Хигс бозони след това за кратко се разпадат на два Z бозона, които впоследствие се разпадат на двойки електрони или мюони.
Изследователите анализираха ъглите, под които електроните и мюоните излизат от разпадането на Z бозоните, за да реконструират първоначалните спинове на Z бозоните. Това им позволи да наблюдават заплитането, феномен, който Алберт Айнщайн прочуто нарече „призрачно действие на разстояние“. Предишни наблюдения на заплитане включваха фотони, електрони и уловени йони. Този експеримент демонстрира, че заплитането може да възникне дори при частици, които съществуват само за малка част от секундата.
Квантовото заплитане, при което две частици споделят свойства и се влияят една на друга дори когато са разделени, е ключова характеристика на квантовата механика и е в основата на технологии като квантови компютри, защитени комуникационни мрежи и усъвършенствани сензори. В квантовите изчисления заплитането позволява едновременното манипулиране на множество кубити, ускорявайки изчисленията.
Прочетете оригиналното отразяване
💬 Коментари
📜 Правила за коментари