Учени от университета в Киото и сътрудничещи институции са използвали земното магнитно поле и атмосфера като мащабен детектор в търсенето на тъмна материя, по-специално ултралеки аксиони и тъмни фотони. Изследването, проведено с помощта на десетилетие магнитни данни, разкри няколко интригуващи сигнала, които изискват по-нататъшно проучване.
Ацуши Таруя, водещ автор на изследването, обясни подхода на екипа: „Попитахме се дали можем да използваме самата Земя като огромен детектор в търсенето.“ Изследователите използваха кухината Земя-йоносфера, която естествено резонира с електромагнитни вълни, за да усилят сигналите, потенциално свързани с тези ултралеки частици. Този метод преодолява ограниченията на традиционните експерименти, които разчитат на по-малки, лабораторни магнитни полета.
Екипът разработи нова теоретична рамка, за да разшири търсенето към по-високи честоти, преодолявайки предишни ограничения, които ограничаваха анализа до честоти под 1 Hz. Тяхната изчисления демонстрираха, че кухината Земя-йоносфера може да усили сигналите близо до 8 Hz, позволявайки надеждни прогнози до 30 Hz. Този модел също така предсказва, че аксионните сигнали биха варирали географски, като са най-силни в Югоизточна Азия, докато тъмните фотонни сигнали трябва да бъдат постоянни в световен мащаб.
Използвайки десетилетие магнитни данни, изследователите идентифицираха няколко сигнала от тъмни фотони, които остават необяснени. Изследването значително подобри границите на ултралеките аксиони. Смята се, че тъмната материя съставлява приблизително една четвърт от общото енергийно съдържание на Вселената, но съставът ѝ остава неизвестен. Ултралеките аксиони и тъмните фотони са два водещи хипотетични кандидати, които са приблизително 19 до 21 порядъка по-леки от електрона.
Прочетете оригиналното отразяване
💬 Коментари
📜 Правила за коментари