Екипи в Космическия център „Кенеди“ на НАСА напредват със сглобяването на хардуера за Космическата стартова система (SLS) „Артемис III“, като същевременно преглеждат данните от мисията „Артемис II“. Анализът на топлинния щит на „Орион“ след полета потвърди, че модифицираният профил на навлизане в атмосферата значително намали загубата на аблативен материал в сравнение с „Артемис I“. Работата по хардуера за „Артемис III“ и „Артемис IV“ се извършва паралелно.
Екипите на НАСА завършиха свързването на централните сегменти на двата петсегментни твърдогоривни ускорителя за „Артемис III“. Започнали са да сглобяват предните централни сегменти, оставяйки само предните възли за завършване на всеки ускорител. Снимки разкриват, че опашните обслужващи мачти нямат бързоразкачащи се плочи, което вероятно отразява промяна в дизайна, предизвикана от течове, открити по време на обработката на „Артемис II“, или е част от ремонта на стартовата установка.
Във Сглобяващата сграда (VAB) всички четири двигателя RS-25 са инсталирани на Централна степен-3. Тази стъпка позволява останалите довършителни работи, преди степента да бъде прехвърлена на Мобилна платформа 1, позиционирана между двата ускорителя. Освен това, опашната част – последният основен елемент, необходим за секцията на двигателя на Централна степен-4 – беше доставена в Космическия център „Кенеди“ с баржа „Пегас“ на НАСА. Опашната част осигурява аеродинамична поддръжка на двигателите RS-25 по време на полета.
Анализът на топлинния щит на космическия кораб „Орион“ след априлския полет на „Артемис II“ разкри значително подобрение в загубата на аблативен материал. Модифицираният профил на навлизане в атмосферата доведе до по-малко от 10 процента от местата на загуба на аблативен материал, наблюдавани след „Артемис I“. Проблемът, идентифициран след „Артемис I“, беше пропускливостта, при която топлината проникваше по-дълбоко в материала Avcoat по време на навлизането в атмосферата.
Прочетете оригиналното отразяване
💬 Коментари
📜 Правила за коментари