Учени от Калифорнийския университет в Санта Крус установиха, че изчезналият северноамерикански хищник, известен като „американски гепард“ (Miracinonyx trumani), не е бил истински гепард, а близък роднина на пумата. Нови геномни и изотопни доказателства разкриват изненадващо адаптивно животно, което е процъфтявало в разнообразни среди, включително Арктика, където е допълвало диетата си с риба.
Изследването, публикувано на 4 септември в *Current Biology*, разширява известния обхват на *M. trumani* приблизително на 20 градуса географска ширина по-на север от досегашните разбирания. Докато животното е живяло като генерализиран хищник в умерени тревни площи като тези във Вайоминг и Флорида, северните популации в Юкон изглежда са разчитали в голяма степен на консумацията на риба, потенциално включително сьомга. Възрастните са имали средно около 150 паунда тегло, височина около 3 фута и дължина около 8 фута.
Моли Касат-Джонстоун, докторант в лабораторията по палеогеномика в UC Santa Cruz и водещ автор на изследването, заяви: „Тези котки бяха забележително гъвкави, подобно на пумите в техния ареал днес.“ Екипът идентифицира мутации, водещи до загуба на функция в гените, регулиращи циркадните ритми, което предполага адаптация към екстремните светлинни цикли на северните ширини.
Резултатите оспорват отдавна съществуваща теория, известна като хипотезата за „призраците на миналите хищници“, която предполага, че американският вилорог е развил изключителната си скорост като защита срещу гепардоподобен хищник. Новите геномни доказателства показват, че *M. trumani* е бил по-универсален ловец, способен както на преследвания на сушата, така и на използване на мощните си предни крайници за залавяне на плячка.
Прочетете оригиналното отразяване
💬 Коментари
📜 Правила за коментари