НАСА преразглежда 300-годишен навигационен инструмент – секстанта – като резервна система за астронавти по време на дълбококосмически мисии. Инструментът, традиционно използван от моряци, може да се окаже от решаващо значение, ако електронните навигационни системи се повредят по време на дългосрочни полети до дестинации като Марс.
Грег Холт, мениджър на навигационната система за космическия кораб „Орион“ и мисиите „Артемис“ до Луната, обяснява, че разчитането на наземни навигационни технологии, като сателити, намалява с увеличаване на разстоянието на астронавтите от Земята. Това налага връщане към „класически навигационни техники“, разработени през 16-ти, 17-ти и 18-ти век, където наблюденията на звездите са използвани за определяне на местоположението и ориентацията. Холт подчертава, че тези умения са жизненоважни референции, когато астронавтите са далеч от Земята, и могат да спасят животи, ако комуникацията бъде прекъсната.
През 2018 г. астронавтите Серена Ауньон-Чанселър и Александър Герст на борда на Международната космическа станция (МКС) тестваха ръчен секстант, извършвайки измервания с невъоръжено око. Целта беше да се оцени неговата жизнеспособност като аварийно резервно средство за връщане от Луната в случай на прекъсване на комуникацията. Както заяви Холт, загубата на комуникация означава и загуба на радио навигационни връзки, оставяйки астронавтите да разчитат на собствените си умения.
НАСА първоначално адаптира тези древни методи за наблюдение на звездите за космически полети през 1960-те години. Нийл Армстронг, първият човек на Луната, изрази загриженост относно точността на навигацията и дали астронавтите могат да се ориентират самостоятелно, използвайки небесна навигация, ако комуникацията със Земята бъде прекъсната.
Прочетете оригиналното отразяване
💬 Коментари
📜 Правила за коментари