Европейската прокуратура претърпя пореден неуспех по дело в България

Европейската прокуратура (ЕП) в България претърпя пореден неуспех по съдебно дело, като Г. В. П. беше оправдан по обвинение за представяне на неверни сведения пред Държавен фонд „Земеделие“ през декември 2018 г. във връзка с проект за авторемонтна работилница. Обвинението е било за опит за получаване на 390 027 лв., 85% от които европейско финансиране и 15% национално. Делото е продължило близо три години пред първоинстанционния съд и приключи с оправдателна присъда, чиито мотиви все още не са изготвени от съдия Христинка Колева. Първоначално съдът върна обвинителния акт на прокуратурата поради пропуски.

В годишния си доклад за България, ЕП отчита 11 повдигнати обвинения срещу 24 лица, 27 прекратени дела срещу 42 обвиняеми и 19 преписки, препратени на националните власти. Отчетени са и три окончателни осъдителни присъди през 2025 г. Докладът не посочва конкретни случаи, но е известно, че ЕП не е постигнала успех по големи дела като тези за измами с емисии, ремонти в София или газохранилището „Чирен“.

Оправдателната присъда на Г. В. П. е произнесена два дни преди изтичането на мандата на Лаура Кьовеши като европейски главен прокурор, а от 1 ноември нейният приемник е Андрес Ритер. България все още е в процес на запълване на своето място в колегиума на ЕП, след като мандатът на Теодора Георгиева изтече през лятото. Процедурата за избиране на неин наследник беше отменена след съдебни битки на оттеглените кандидати, но в момента е стартирана отново, като от Министерството на правосъдието съобщиха за седем подадени кандидатури.

Къде се разминават

• Actualno.bg подчертава, че оправдателната присъда е произнесена два дни преди изтичането на мандата на Лаура Кьовеши, докато Dnevnik.bg не акцентира върху тази времева рамка.
• Actualno.bg предоставя конкретната сума на финансирането (390 027 лв.), докато Dnevnik.bg само споменава, че е ставало въпрос за европейски и национални средства.
• Actualno.bg дава повече подробности за процедурата по избиране на нов български представител в ЕП, включително за отменената процедура и съдебните битки, докато Dnevnik.bg представя информацията по-обобщено.

Какво още не е известно

• Не е ясно какви са мотивите на съдия Христинка Колева за оправдателната присъда.
• Не са посочени конкретните причини за неуспехите на Европейската прокуратура по големите дела.

Нашият прочит

Нашата оценка е, че Европейската прокуратура в България продължава да се сблъсква със значителни трудности при доказването на обвиненията си, както се вижда от поредната оправдателна присъда. Въпреки повдигнатите обвинения и препратените преписки, броят на окончателните осъдителни присъди остава нисък, а неуспехите по важни дела са очевидни. Времето на присъдата, непосредствено преди края на мандата на главния прокурор, и продължаващата процедура по назначаване на български представител в ЕП, подчертават вътрешните предизвикателства и потенциалните забавяния в работата на институцията.

Какво да следим

• Публикуването на мотивите от съдия Христинка Колева по оправдателната присъда на Г. В. П. би могло да разкрие конкретните причини за неуспеха на прокуратурата в този случай [съдебни протоколи].
• Резултатът от новата процедура за избиране на български представител в колегиума на ЕП ще покаже дали България ще успее да запълни позицията си и да осигури пълноценно участие в работата на институцията [Министерство на правосъдието].
• Броят на повдигнатите обвинения и осъдителните присъди, отчетени в следващия годишен доклад на ЕП за България, ще даде индикация за тенденцията в ефективността на прокуратурата [годишен доклад на ЕП].

Беше ли полезно? 👍 0 👎 0

---

Прочетете оригиналното отразяване